Настъпи астрологичното време на архетипа Дева - време за внасяне на ред, подреждане на приоритети и хвърчащи цели, търсещи дома на постоянството, за да се родят, израснат и реализират.

Невинаги обаче имаме ресурса да направим желаната промяна така, както си я представяме. Сблъсъкът с реалността спрямо фантазията и вдъхновението (наличието на повече огнено-въздушни планети в момента на небето като Меркурий и Юпитер в Лъв, Сатурн и Нептун в Овен, Венера във Везни, Уран в Близнаци, Плутон във Водолей) може да е челен и болезнен. Желанието за бърз растеж ( Близнаци и Овен) в съчетание с необходимостта от търпеливо изпипване на детайлите (Дева) може да доведе до взимането на неподходящи решения, до твърде много колебание и страх (Марс, свързан с волята и способността да реализираме желанията ни е в Рак, в слаба позиция). Без да вземем предвид тези фактори, потънали в несъзнаваното, можем да решим просто да се откажем, изваждайки заключението, че това не е за нас, че ние не сме достатъчно добри, че при нас конкретно не се получава и да се подхлъзнем по пистата на автосаботажа с отказали душевни спирачки.

И все пак "случването" има своите закономерности, независимо дали ще е свързано с промяна в нашата самооценка, за професионален растеж, в изучаването на чужди езици или за развиване на бизнес, в спазването на хранителни режими или отслабване - с изобщо всички цели, свързани с личностна трансформация. Сблъсъкът с трудностите се оказва идентичен. По простата причина, че ние всички колкото и да сме различни, все пак много си приличаме. Особено когато иде реч за прословутата резистентност към промяна, чрез която старателно градим тухла по тухла нашия познат комфорт. На повърхността излиза често убеждението, че "При другите се случва, но при мен, уви, е различно!" Или "При мен нещата се случват по друг начин", "Аз съм кръгла нула - другите колко лесно се справят", "Нямам късмет" и пр.

Тук има един ключ, който ако можехме символично да си закачим на врата (точно както ние, децата на 80-те носехме на шията на път за вкъщи) и това е ключа на постоянството. Това, дали ще е в спорта, дали ще е с режима на хранене, ученето ми с да свиря на бас китара в курса за "бавноразвиващи се бездарници", който си взех да уча на френски, в проговарянето на език при всички онези, убедени, че не ги бива с езиците - да, уверено твърдя: непрестанните опити в един момент водят до резултати. Добре де, но отде тоз ентусиазъм и дисциплина за постоянство? 

А да погледнем ситуацията другояче? Защото имам една много добра новина за шампионите по автосаботажа.

Та нали, ако имаме способността да сме такива мазохисти към самите себе си с години, да сме в услуга на другите, забравяйки себе си, това носи и своите позитивни страни?

Кои например?

Ами тази упоритост и инат може да впрегнем и по пътя на промяната, която искаме. 

Хората, които се саботират с постоянство от години, имат изработен и позитивен навик - да правят нещо продължително, макар и разрушително. Тъпо и упорито, както се казва. Щом може един такъв навик да се поддържа с години, значи същият този човек има ресурса да го обърне и в служба на душата си. Това практически е едно и също качество с различен заряд, но показва вътрешна сила, упоритост и постоянство, които вече са Там! Какво може да се направи?

Да се опитва с инат отново и отново. Провал? Добре, значи нов опит, но по различен начин. Провал? Нов, почивка, нов, почивка, нов....и постепенно вътрешното ни аз се оказва развило нови качества. Като мускул, който се тренира. И се оказваме с придобити нови способности. А това само по себе си вече съдейства и за натрупване на увереност в дадената сфера. И с времето тя само расте... с всяко усилие, с всяко усърдие, което в един миг се оказва навик, нов начин на живот. Новата желана реалност. Самият навик. Постепенно и толкова неусетно...

И така - ние невинаги и твърде рядко имаме целия ресурс за търсената промяна. Тя е скрита в малките ежедневни крачки. В онези детайли по "Девешки" толкова малки и невзрачни. Онези...които толкова неусетно те променят, че един ден се събуждаш, живеещ Нея, Промяната, но тъй като видима граница няма и дори не помниш кога си я преминал, кога вече си трансформиран, дори не си разбрал, че се е случила. Сякаш на магия. Благодарение на усилията....Стига да не спреш да се отказваш след провала. Ако в момента си в него.. просто започни отново. Тъпо и упорито, този път в полза на душата.