Изграждането на нови навици е наистина труден процес. Работата над емоциите и подобряването на нашата самооценка също. Когато останем сами, може лесно да потънем в емоционалната „тиня“ на едни ограничаващи убеждения за самите себе си, в които са ни програмирали да вярваме от деца. Ако не вземем осъзнати мерки/решения, още повече затъваме, БЕЗ ДА СЕ УСЕТИМ.

Когато оставаме сами, често се заблуждаваме, че с нещо сме по-зле от другите, затваряме се в своята сянка и блокираме. Не се заблуждавайте по външните усмивки, че на някого животът е лесен, а при вас „все не се получава“ – това е илюзия! Особено що се отнася до промяната на дадени навици и изобщо цялостен начин на живот. Нещата не стават изведнъж и след това да продължат със собствена инерция – това е все едно да изчистиш дома си веднъж и да очакваш винаги да остане такъв  – усилията са нужни всеки ден, но когато бъдат подплатени с мотивация, вдъхновение и любов, придобиват смисъл, а точно това изграждаме като навик и в консултация или група. Трудно е, но красиво, вдъхновяващо, окрилящо!

Чрез практики и медитации, семейни констелации и арт терапия, може да заблести диаманта в душата ни и да придобием навика да живеем себе си смело!